Банани от бедните за бедните: Произходът на бананите за 69 ст. /кг
Обвиняват ги в нехуманни условия на труд, казват, че малки деца работят в плантациите им, а в същото време клиентът пазарува във техните супермаркети, но на другия край на света. Непрозрачността, скритата информация и множеството вплетени организационни единици в структурата на супермаркетите не позволяват на крайния потребител, българина, да разбере, откъде и кой всъщност отглежда “изгодните банани”.
Пътят е обратно от регалите в супермаркетите, през логистичната система, големите пристанища на Европа и огромните 200 метрови кораби с хладилни камери до плантациите в Еквадор. Немско изследване от преди 2 години показва, че условията на работа в Еквадор в плантациите за банани са:
- предизвикващи болки в крайниците, затруднено дишане в следствие на употребата на пестициди
- работен ден с продължителност над 12 часа
- нехуманно отношение и незачитане на договорните права
- изключително ниско заплащане
- квадрилите (екипи от 4 човека за събиране на банани) получават заплащане за доставено количество, а заради разходни причини екипът им често е съставен от трима човека, което допълнително провокира стрес за постигане на резултати.
Подобно картина може да бъде открита вероятно и в България, но каква е причината за това?
Отговорът е агресивната ценова политика на големите вериги супермаркети. Всяка седмица Лидл, Алди и други вериги като Метро, Реве, Едека определят референтна цена за продажбата на банани. Тази цена е ниска, за да могат клиентите да бъдат съблазнени от изгодната оферта. Цените са изгодни, но в същото време те са основното оръжие на разразилата се през последните години ценова война, която поражда неизмерим натиск в целия канал от производителя до супермаркета. С пазарната си мощ (породена от концентрацията на пазара) споменатите вериги диктуват цените на доставчиците, които от своя страна пренасят ценови натиск към техните доставчици и плантациите. Най-голямото бреме се носи , разбира се, от обикновения работник в Еквадор или Коста Рика, а главните виновници за това са супермаркетите.
Търговският експерт Марита Вигертале е проучила в рамките на собствено изследване пътя на плодовете от плантациите в Еквадор до регалите в Германия.
Първата и стъпка е било запитване отправено към централите на големите търговски концерни. Запитването е целяло разкриване на техните основните доставчици. Никоя от описаните вериги не е дала отговор. Поради това експертът е поела по собствен път от контакти, свързвайки се с организации в Коста Рика и Еквадор.
Според резултатите от изследването пестицидите водят до оплаквания сред работниците от парене в очите, кървене от носа, изгаряне на кожата, гадене и повръщане. В банановите плантации на Еквадор работят над 30. 000 деца. Средната заплата е 75 цента на час. Доставчиците правят всичко възможно да възпрепятстват организирането на синдикати и структури, които да защитават интересите на работещите.
Организациите работещи в защита на т.н. справедлива търговия* настояват клиентите да променят своите нагласи и потребителско поведение спрямо търговците. Чрез изискването на повече прозрачност и готовността за бойкот на някои продукти (банани с неизвестен произход и сертификат), описаната реалност може да бъде частично променена.
Банани от бедните за бедните. В България бананите започнаха да никнат по дърветата, когато някои от веригите обявиха цени от 69 ст./ кг, за да привлекат клиентите в магазина. Българите с оскъдни доходи се втурнаха към новооткритите филиали, пообиколиха конкурентите, за да намерят още по-изгодни предложения. В същото време някой еквадорианец от другия край на света пренася поредната чепка банани в среда на бедност не по различна от българската.
Внимание: Каня Ви да участвате в кратко проучване на блога ми за играта Farmville (Фермата), което цели да регистрира, дали постоянните покани за участие от приятели Ви дразнят. Не се преследват комерсиални цели, резултатите ще се публикуват в блога. Farmville поканите ме дразнят:) а Вас? Споделете мнение с 3 клика!
*Справедлива търговия e международно движение и организация от търговски мрежи дистрибутори на продукти произведени в бедните държави и разпространявани в икономически по-напредналите. Целта на тези организации е да подобрят трайно условията труд за членуващите производители и опазване на околната среда.
То ако процеса е стока произведена от бедни — стока потребявана от бедни ‚ами то у нас става стока произведена от бедни ‚но потребявана и от голяма част богати.Т.е отново кражба от богатите за сметка на бедните.За съжаление бедността ражда бедност- богатството — богати.
Наистина, доста eye-opening тема. Но тук у мен се заражда въпросът “На кого му пука?” Да, с това се опитвам да бъда провокативна 🙂 Аз пазарувам Fair Trade винаги, когато имам тази възможност (тук, в Англия, доста по-често, отколкото в България), но аз все пак имам определено ниво на доход. Ако съм на 80 и с 250лв. пенсия, надали ще обърна внимание на този въпрос при взимането на решение на покупка. А именно хората с по-ниски доходи са основният таргет на дискаунтърите. Как мислиш, дали просто на българите още им липсва образование във Fair Trade философията, или просто за някои таргет групи практиката “ниска цена на всяка цена” винаги ще работи?
Васи здравей,
fair trade продуктите не са лесни за продаване дори и в западните държави. В България мисля, че надали и 2 процента от потребителите са загрижени за това, което се случва в държавите-износителки. Цената си е водещият фактор.