Дилемата на олигополиста: Разбраха ли народопсихолгията ни?
Глобални олигополисти, това е понятието, с което се обозначават големи търговски вериги, които за разгърнали дейността си в повече от 20 държави. Глобалните олигополисти имат двуяка природа, те са глобални търговци, но и глобални купувачи. Някои специалисти поставят под съмнение глобалния им характер, а говорят по-скоро за мултинационални вериги, които са в списъка на най-големите компании в сектора.
Дилемата на търговците-олигополисти е стандартизация или адаптация. Това са две различни начела, които си противоречат по природа. Първото изисква стандартизирано прилaгане на вече познат и наложил се формат (Лидл копира формата на обслужване, организация на асортимента, организация на дистрибуция и прилежащите процеси от Германия в България), което води до икономии от мащаба и обхвата.
Адаптация е процес на напасване спрямо локални, регионални характеристики на потреблението. Що се касае до асортимента, добър пример за това дава Карфур в Япония. Като френска верига, японците са очаквали магазините да предлагат изтънчени и скъпи продукти с френски произход, което да засилва асоциацията, създадена от по-рано навлезли в Япония магазини като Chanel, Louis Vitton. Карфур правят грешката да навлязат с ниски цени, като изцяло пренебрегват опцията да използват Франция като марка в категории като сирена, вино и като цялостен ритейл бранд.
България! Можем ли да говорим за супермаркети, които са разбрали народопсихологията ни?
Като глобални олигополисти, големи немски и други вериги навлизат в България, за да променят потребителските ни навици. Това, което прави силно впечатление, обаче е силната стандартизация и ограничената адаптация към локалните навици на българина. Най-новия пример, Лидл (дори и често посочван до захабяване) представя стоката си в големи по площ пазари( стока в палети, което улеснява нейното излагане много на брой каси, асортимент започващ винаги с плодове и зеленчуци и т.н.).
Поражда се въпросът, това ли очакват българите? Много вериги се представят като български и брандират продуктите си по този начин, но имаме ли търговски формат, който да пасва на културата ни? Това, че някоя верига е дала поръчка за собствени марки от български производител, ли е еквивалентно на представата ни за локален тип магазин? Има ли в това лице нова пазарна ниша?
Ще цитирам доц. д‑р. Б. Дуранкев (2003: Маркетинговото мислене е бъдещето на мисленето на българина):
“Едва ли в България се правят подобни маркетингови проучвания. Това може би не е и нужно поради свития и стихиен модел на пазаруване на българина. Например, в момента българинът тегли много кредити, без да прави преценка дали това което има като заетост ще му гарантира връщането на кредитите. Общо взето за български модел на потребителско поведение е трудно да се говори без сериозни проучвания, а такива все още няма.”
Разбира се, картината от 2003 година се е променила значително. Маркетинговите проучвания се разпространяват сред експертните среди. В интернет може да бъде закупена примерно лайфстайл карта на българските потребители, която групира българите и разкрива техните житейски стойности. Подобни продукти се предлагат от водещите фирми за пазарни и маркетингови проучвания.
Въпреки това, според мен липсва формат магазини, особено сред супермаркетите, който да е разчел българското днк и да предлага нещо по-скоро адаптирано отколкото стандартизирано.
Автoрски материал: www.marketing-college.com
И според мен липсват такива формат Магазини. Аз изобщо невярвам, че се правят правилни проучвания на народната пазарна енергия. Защото като пазарувах по Нова година в Билла на Плиска ми направи впечатление, че всички пазарни колички бяха наблъскани с BG характерни продукти. Така наречените “Европейски продукти” си висяха по стелажите и рафтовете.
*
Нарочно оглеждах като дедектив — интересно ми е, кой ЩЕ КУПИ всичката тая стока. Все пак българина не харчи така за храна както Европееца. Визирам платежоспособните българи дори.
*
Гледат ако има далавера в някоя промоция и се кефят АКО са купили нещо на изгодна цена. А дали за тях е изгодна — дори и те не знаят.
*
Според мен мега веригите търпят сериозни загуби, които се получават от липса на сондиране на ДНК-пазара в дадена държава.
*
Кои Български стоки привличат БЪЛГАРИНА. Ако знаят — печелят народа.
*
Защо мега веригите не инвестират в BG производство и да направят от едно просто препродаване на стока — истински сериозен бизнес с хиляди работници за мега веригите. Ами страх ги е от инвестиране в производство.
*
Фрази като: “Произведено от Кенар ООД за Била ЕООД” (дано не бъркам окончанията) за мен не са никакъв бизнес. Кенар надали са наели 100 допълнителни работника, за да отговорят на Договора им с била. Да 2.500кг. салата за 6.30лв си е жива Далавера и аз се възползвах :). Ама тая далавера не дава развитие на Бизнеса.
*
Препродаването на стоки не е инвестиция в бъдещето и здрав и сериозен бизнес.….….поне за мен.
*
Според мен единствените истински Магазини предлагащи стоки, които се КУПУВАТ истински от Народа са тип “Квартален супер-маркет, във входа”. Те си знаят клиентите и техните възможности и правят луд оборот. Но пък те нежелаят да инвестират във вериги. До сега не съм пазарувал от верига малки магазинчета. От тип 10 блока — 10 входа. Няма залежала стока, няма брак — няма загуба. Усеща се обаче единствено желанието им да са ако може и в “Сивата икономика” — тоест не винаги чукат касов бон — хаха 🙂
Много хубава тема. От една страна @Стамен е много прав за локалните магазинчета и фактите говорят сами — въпреки навлизането на големите вериги тези малки магазинчета продължават да устояват срещу милионните бюджети на гигантите. От друга страна по мое мнение е добре веригите магазини като К**фур и прочие да започнат да наблягат в/у българските стоки когато са стъпили на нашия пазар, за да се стимулират хората — купувай родното и стимулирай родната икономика. Но дали сме дорасли като качество и доверие за това не знам?
Браво за поста!
Поздрави
г‑н Петров според мене всичко е до време. Общата Енергия на гиганта — ПЕЧАЛБА ще поема неправилната политика ЗАГУБИТЕ до време. После или закриват обекти или намаляват асортимента; персонала и бля бля.
*
Един проблем срещам при гигантите. Липса на поне над 80% точна преценка. Не им се дават пари на фирми, които могат да направят тая преценка и да им пуснат Маркетингов съвет — формула, по която да развият веригите си.
*
Нанасят формула в България или всякаква друга държава, която не винаги можем да наречем ЕДИННА ФОРМУЛА ЗА ВСИЧКИ ВЕРИГИ.
*
Виждал съм супер-маркет в малък град: Хляба свършва в 10 часа. Отивам аз да си купя и ми казват няма: — НЯМА, свърши. Е защо не зареждате повече питам аз. Отговор: — Ами след 10 никой не купува хляб — не искаме да си храним прасетата с хляб, елате след 15 часа тогава идва второто зареждане на хляб.
Хихик.…в Била пекът по цял ден секви хлебчета.….на цена, която е просто загуба — освен ако не съм роб на чревоугодният човешки вкус — да задоволим небцето си 🙂
@Стамен: Благодаря за изчерпателния коментар. Най-добре би било, ако след време освен да търгуват, започнат и да изграждат производствени мощности, поне подбни практики има в Германия. По отношение на кварталните магазинчета, четох статия за развитие на ритейл пазара Индия, там форматите като цяло се трансформират, но въпреки това има пазарна ниша за т.н. mom and pop stores. Кварталните магазини също трябва да променят. Забелязвам, че се развиват магазинчета, които слагат изцяло акцент върхи пресни плодове и зеленчуци, което е много по ‑добре от напръсканите с консерванти портокали от Пикадили или която и да е верига.
@ Тихо: Мерси за допълнението: Нямам наблюдения за Карфур в България, за кои категории продукти се касае. Трябва да сме обективни, че имиджа на българските стоки поради липса на контрол на качеството и т.н. се влоши пред българите като потребители. Това е спънка. Аз очаквам в най-скоро време бълването на сертификати от всякакъв род, с които фирмите и супермаркетите да показват “колко са добри”.