И после маркетингът бил лесна наука…

by Мартин Стефанов on 15.04.2011

По мар­ке­тинг се навъ­ди­ха мно­го спе­ци­а­лис­ти. Тази тен­ден­ция се заси­ли и от вяр­ва­не­то, че е дос­та­тъч­но да пра­виш фор­му­ли­ров­ки от общ харак­тер, за да спе­че­лиш проз­ви­ще­то на добър мар­ке­то­лог.  Маркетингът е нау­ка, коя­то се пише чрез чис­ла.

Предлагам една схе­ма, коя­то показ­ва, кол­ко “лесен” за раз­би­ра­не е мар­ке­тин­гът. Един поз­нат беше спо­де­лил, че май­му­ни­те раз­би­рат от мар­ке­тинг. Аз не мис­ля така. Каня чита­те­ли­те на бло­га да нап­ра­вят сво­и­те тъл­ку­ва­ния и спо­де­лят, как­во показ­ва схе­ма­та?

16 Responses to И после маркетингът бил лесна наука…

  • des says:

    Аз мис­ля, че тук всич­ки раз­би­ра­чи ни заби!
    Не съм виж­да­ла тази схе­ма.
    Единственото, кое­то виж­дам с прос­то око е, че най- веро­ят­но ста­ва дума за някак­ви моде­ли, кои­то дават въз­мож­ност за evaluation при изгот­вя­не на прогнози..определена ком­би­на­ция от дейс­т­вия или въз­дейс­т­вия, коя­то може да дове­де до опре­де­ле­на кли­ен­т­с­ка реак­ция…
    Но за да сме по пъл­но­цен­ни в коментарите..може да дадеш някоя леген­да-
    А- кли­ен­т­с­ка реак­ция
    С- въз­дейс­т­вие
    n=? това как­во е някак­во value ли?

  • 🙂 Трябва да има повод за раз­ми­съл. Ти с как­во се зани­ма­ваш?

    Има исти­на в комен­та­ра ти, нека кажем, че връз­ка­та е кли­ент-мага­зин. Явно, се касае за лоял­ност.

    А — атри­бут
    C — пос­ле­ди­ци
    n- брой връз­ки..

    Сега можеш ли да поз­на­еш за как­ва мето­ди­ка се касае?

  • des says:

    аз ли 🙂 ооо, аз съм една бъде­ща звез­да на мар­ке­тин­го­во­то небе:)
    Шегувам се..но е мно­го дъл­го за обяснение..основната ми дей­ност е дру­га, но все се сблъс­к­вам пок­рай дру­го­то и с таки­ва въп­ро­си, а и обра­зо­ва­ни­е­то ми е тако­ва, а и ми е инте­рес­но… и така.

    Ами това при­ли­ча тога­ва­аа… на някак­ва мето­ди­ка по отно­ше­ние на мик­ро средата..малко ми при­ли­ча на едни моде­ли за мар­ке­тинг на сто­ки и услу­ги…

  • Определено ми е ясно, но не мога да го обяс­ня 🙂 Странно!

  • SemDD says:

    Means-end chain Theory? или нещо мно­го близ­ко 🙂
    Харесва ми имен­но аспек­та на mind-map, макар и не раз­гър­нат и нор­ма­ли­зи­ран на кар­тин­ка­та 🙂

  • Тишо напи­са­ни­те думи са ясни да:) но не окри­ваш ли някак­ва под­ре­де­ност?

    - Des- по-ско­ро се касае за тех­ни­ка, коя­то започ­ва от час­т­но и дос­ти­га до абс­т­рак­т­ни поня­тия, как­во е щас­тие при­мер­но в случая…помогнах ли ти?

  • SemDD — вяр­но, а спо­ред теб, кой е изпол­з­ва­ни­ят пох­ват? Не знам, как­во имаш пред­вид под раз­гър­нат. Не заб­ра­вяй, че има cut values, кои­то огра­ни­ча­ват броя връз­ки.

  • Нищо не раз­би­рам от тази схе­ма, но ми е инте­рес­но да раз­бе­ра за как­во иде реч. Кога ще ни разяс­ниш схе­ма­та? 🙂

  • Евгени Митев says:

    На мен ми при­ли­ча на семан­ти­чен дифе­рен­ци­ал 🙂

  • Евгени Митев says:

    Благодаря за инте­рес­на­та ти readers-engaging ста­тия! Винаги ми е било инте­рес­но кога­то дан­ни се визу­а­ли­зи­рат на гра­ни­ца­та меж­ду пот­ре­би­тел­с­ко пове­де­ние (избор, наг­ла­си, цен­нос­ти) и пазар­ни про­уч­ва­ния. Щеше да е още по-инте­рес­но, ако схе­ма­та бе три­из­мер­на 🙂

  • Аз бла­го­да­ря за мис­ли­те и дис­ку­си­я­та, коя­то се полу­чи. Както беше посо­че­но, се касае за means -end chain. Самата схе­ма пред­с­тав­ля­ва йерар­хия, коя­то свър­за­но срав­ни­тел­но, кон­к­рет­ни­те атри­бу­ти на един мага­зин със след­с­т­ви­я­та и абс­т­рак­т­ни­те пол­зи за един кли­ент. Най-прос­то каза­но: Какво зна­чи за кли­ен­та геог­раф­с­ка­та лока­ция на мага­зи­на, с как­ва асо­ци­а­ция го свър­з­ва ( удоб­с­т­во, щас­тие)??? . Методът, кой­то е изпол­з­ван е soft-laddering.

  • Лесна нау­ка си е. Проблема е, че отне­ма мно­го сери­о­зен ресурс на ниво вре­ме — мис­ле­не и кре­а­тив­ност. Адскиии мно­го вре­ме!!!

  • Л.А. says:

    Браво Мaртине, доб­ра зада­ча за бъде­щи­те маркетолози!Не се вклю­чих по- рано в дис­ку­си­я­та, защо­то няма­ше да е чес­т­но-пре­по­да­ва­тел съм по мар­кет. изс­лед­ва­ния и мар­ке­тин­го­ви комуникации..Тази тео­рия обяс­ня­ва про­це­са на взе­ма­не на реше­ния при избор на мар­ка, тър­гов­с­ки обект и т.н.Картографира се про­це­са на взе­ма­не на реше­ние (decision making mapping, T. Reynolds and D. Whitlark),за да се обяс­ни връз­ка­та меж­ду атри­бу­ти на марката/продукта, тър­гов­с­кия обект и пос­ле­ди­ци­те за потребителя,които пък имат връз­ка с чис­то човеш­ки цен­нос­ти- щас­тие, иден­ти­фи­ка­ция на лич­ност­та, удовлетвореност,чест и др..Методът, кой­то се изпол­з­ва за съби­ра­не на дан­ни­те сер нари­ча лад­де­ринг интер­вю (вид дъл­бо­чин­но интервю).Това е по- надеж­ден метод за прог­н­зи­ра­не на поку­па­тел­но пове­де­ние от изс­лед­ва­не на наг­ла­си­те към мар­ка­та..

  • Благодаря за комен­та­ра. Информативен, пра­вещ добър прег­лед вър­ху съдър­жа­ни­е­то на казу­са.

Trackbacks & Pings

Вашият отговор на Тихомир Петров - Млад Маркетинг Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *