И после маркетингът бил лесна наука…
По маркетинг се навъдиха много специалисти. Тази тенденция се засили и от вярването, че е достатъчно да правиш формулировки от общ характер, за да спечелиш прозвището на добър маркетолог. Маркетингът е наука, която се пише чрез числа.
Предлагам една схема, която показва, колко “лесен” за разбиране е маркетингът. Един познат беше споделил, че маймуните разбират от маркетинг. Аз не мисля така. Каня читателите на блога да направят своите тълкувания и споделят, какво показва схемата?
Аз мисля, че тук всички разбирачи ни заби!
Не съм виждала тази схема.
Единственото, което виждам с просто око е, че най- вероятно става дума за някакви модели, които дават възможност за evaluation при изготвяне на прогнози..определена комбинация от действия или въздействия, която може да доведе до определена клиентска реакция…
Но за да сме по пълноценни в коментарите..може да дадеш някоя легенда-
А- клиентска реакция
С- въздействие
n=? това какво е някакво value ли?
🙂 Трябва да има повод за размисъл. Ти с какво се занимаваш?
Има истина в коментара ти, нека кажем, че връзката е клиент-магазин. Явно, се касае за лоялност.
А — атрибут
C — последици
n- брой връзки..
Сега можеш ли да познаеш за каква методика се касае?
аз ли 🙂 ооо, аз съм една бъдеща звезда на маркетинговото небе:)
Шегувам се..но е много дълго за обяснение..основната ми дейност е друга, но все се сблъсквам покрай другото и с такива въпроси, а и образованието ми е такова, а и ми е интересно… и така.
Ами това прилича тогавааа… на някаква методика по отношение на микро средата..малко ми прилича на едни модели за маркетинг на стоки и услуги…
Определено ми е ясно, но не мога да го обясня 🙂 Странно!
Means-end chain Theory? или нещо много близко 🙂
Харесва ми именно аспекта на mind-map, макар и не разгърнат и нормализиран на картинката 🙂
Тишо написаните думи са ясни да:) но не окриваш ли някаква подреденост?
- Des- по-скоро се касае за техника, която започва от частно и достига до абстрактни понятия, какво е щастие примерно в случая…помогнах ли ти?
SemDD — вярно, а според теб, кой е използваният похват? Не знам, какво имаш предвид под разгърнат. Не забравяй, че има cut values, които ограничават броя връзки.
Нищо не разбирам от тази схема, но ми е интересно да разбера за какво иде реч. Кога ще ни разясниш схемата? 🙂
На мен ми прилича на семантичен диференциал 🙂
Means-end chain Theory
Благодаря за интересната ти readers-engaging статия! Винаги ми е било интересно когато данни се визуализират на границата между потребителско поведение (избор, нагласи, ценности) и пазарни проучвания. Щеше да е още по-интересно, ако схемата бе триизмерна 🙂
Аз благодаря за мислите и дискусията, която се получи. Както беше посочено, се касае за means -end chain. Самата схема представлява йерархия, която свързано сравнително, конкретните атрибути на един магазин със следствията и абстрактните ползи за един клиент. Най-просто казано: Какво значи за клиента географската локация на магазина, с каква асоциация го свързва ( удобство, щастие)??? . Методът, който е използван е soft-laddering.
Лесна наука си е. Проблема е, че отнема много сериозен ресурс на ниво време — мислене и креативност. Адскиии много време!!!
Браво Мaртине, добра задача за бъдещите маркетолози!Не се включих по- рано в дискусията, защото нямаше да е честно-преподавател съм по маркет. изследвания и маркетингови комуникации..Тази теория обяснява процеса на вземане на решения при избор на марка, търговски обект и т.н.Картографира се процеса на вземане на решение (decision making mapping, T. Reynolds and D. Whitlark),за да се обясни връзката между атрибути на марката/продукта, търговския обект и последиците за потребителя,които пък имат връзка с чисто човешки ценности- щастие, идентификация на личността, удовлетвореност,чест и др..Методът, който се използва за събиране на данните сер нарича ладдеринг интервю (вид дълбочинно интервю).Това е по- надежден метод за прогнзиране на покупателно поведение от изследване на нагласите към марката..
Благодаря за коментара. Информативен, правещ добър преглед върху съдържанието на казуса.