От малки се учим да лъжем. Какво друго да очакваме?

by Мартин Стефанов on 01.04.2011

Кога излъ­гах­те пос­лед­но? Може би, пре­ди час или два, вче­ра, пре­ди сед­ми­ца или месец? Мислите ли, че живе­е­те в свят от исти­ни? Аз си мис­ля, че по-ско­ро не.

Спомням си, как кога­то бях малък ме под­лъ­га­ха с бало­ни на село, за да прив­ле­кат вни­ма­ни­е­то ми, а  в също­то вре­ме семейс­т­во­то ми се качи на тога­ваш­ния Запрожец и забег­на за Варна без мен. Това беше лъжа, а аз оста­нах под­лъ­ган. Не съж­a­ля­вам. Но дру­га ми е мисъл­та, а тя е за лъжа­та.

От мал­ки сме уче­ни да съз­да­ва­ме лъжи, да се пле­тем в тях от най-мал­ка­та еди­ни­ца на общу­ва­не как­ва­то е при­я­те­ля, през семейс­т­во­то, гру­па, с коя­то дру­жим и общес­т­во­то като цяло. С дру­ги думи, ние лъжем в лич­ния живот, лъжем и коле­ги­те си, а поня­ко­га и все­ки срещ­нат, защо­то така ни е угод­но или прос­то ни е страх да зас­та­нем с исти­на­та пред очи­те на друг. Страх ни е да бъдем изос­та­ве­ни, да бъде изо­ли­ра­ни, да не бъдем харе­са­ни, одоб­ре­ни, страх ни е от себе си и мис­ли­те ни да не бъдат въз­п­ри­е­ти пог­реш­но.  Това пра­ви и общес­т­во­то като цяло (медии, рек­ла­мо­да­те­ли, поли­ти­ци..), явно то се стра­ху­ва от исти­на­та, а тя е само една пре­чу­пе­на през реди­ца­та глед­ни точ­ки и лич­ни мне­ния. Имаме ли кура­жа да кажем исти­на­та, да я защи­тим и тво­рим как­то на лич­но така и на общес­т­ве­но ниво?

Какво дава лъжа­та? Лъжата ни дава вре­мен­но спа­се­ние, вре­мен­но­то чув­с­т­во­то на защи­те­ност и спо­койс­т­вие. Тя под­реж­да све­та ни по един пог­ре­шен начин, в кой­то мис­лим, че може да се чув­с­т­ва­ме доб­ре за дъл­го. Този свят е оба­че илю­зо­рен, тъй като лъжи­те имат пос­лед­с­т­вия, и рано или къс­но в пото­ка на съби­тия ней­ни­те пос­лед­с­т­вия ще ни зап­ле­тат още по-сил­но.

Един ден, ще ста­не ясно, как­ви пора­же­ния нана­ся на живо­та ни  отбяг­ва­не­то на исти­на­та, как­ви пора­же­ния нана­ся и лъжа­та на мозъ­ка ни и лич­ност­та ни. А може би стра­хът от исти­на­та е по-силен?

Дотогава може да се залъ­жем с по една пър­во­ап­рил­с­ка шега:)

3 Responses to От малки се учим да лъжем. Какво друго да очакваме?

  • Много хуба­ва пър­во­ап­рил­с­ка идея.

    Пречупено през приз­ма­та на мар­ке­тин­га — защо мар­ке­тинг спе­ци­ал­с­ти­те лъжат? Може би защо­то про­дук­ти­те, кои­то мар­ке­ти­рат, не са дос­та­тъч­но доб­ри? Или защо­то мар­ке­тинг отде­ли­те на кон­ку­рен­ти­те също лъжат?

    В рек­ла­ма­та лъжи­те също не са мал­ко. Наскоро даже беше сан­к­ци­о­ни­ра­на извес­т­на фир­ма зара­ди неот­го­ва­ря­ща на исти­на­та рек­ла­ма на ней­на “здра­вос­лов­на” мар­ка мля­ко… Днес си нап­ра­вих тру­да да изг­ле­дам цял рек­ла­мен блок по теле­ви­зи­я­та и отдав­на не бях чува­ла тол­ко­ва мно­го недо­ка­за­ни твър­де­ния (лъжи?) и нат­ру­фе­но-пози­тив­ни пос­ла­ния накуп!

  • Здравей Поли,

    лъжат, защо­то искат да изк­ри­вят реал­ност­та. Множоствено изк­ри­вя­ва­не това е рек­ла­ма­та, но и е нор­мал­но да бъде така.

    Поздрави

  • Толкова сме свик­на­ли с лъжа­та, че не знам дали тов не е ево­лю­ци­о­нен стра­ни­чен ефект. Имайки пред­вид, че живот­ни­те не прак­ти­ку­ват този при­ом за изво­ю­ва­не на спо­койс­т­вие, поло­же­ние и т.н.
    Истината е, че еовек започ­ва да лъже, кога­то започ­не да осъз­на­ва пове­че­то дейс­т­вия и съби­тия от обк­ръ­жа­ва­щия го свят. Едно 3 годиш­но дете нап­ри­мер, не лъже.
    Относно мар­ке­тин­го­ви­те лъже… Е мно­го са наг­ли някои от тях. То бива да изк­ри­виш реал­ност­та, да пре­у­ве­ли­чиш качес­т­ва­та про­дукт или ефек­та от него. Но да нап­ра­виш коло­сал­на рек­ла­ма на база­та на нещо, кое­то го няма изоб­що?! (Визирам въп­рос­на­та ком­па­ия с лечеб­но­то мля­ко) Е айде сти­га бе!!! Това, ако се слу­чи в САЩ при­мер­но, къде­то всич­ко е рек­ла­ма, но има зако­ни, тази мар­ка ще поне­се таки­ва гло­би и загуб, че ще им се нало­жи да си про­из­ве­дат тая бак­те­рия за да се оттар­ват. 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *