Привличаш ме: Пени-Лидл или Лидл-Пени?!?
Ако покрай магазина Ви минават засилена тълпа клиенти и питат, дали има опашка от чакащи, значи се намирате на една улица или сте директни съседи с Лидл. Ако те подминават магазина Ви, без дори и да проявят интерес към Вас, значи сте съседи на Лидл, а Лидл прави силна ценова промоция в този момент. Немотивираща ситуация нали?!?
Породи се в мен въпросът, доколко нашите вериги супермаркети използват гравитационни модели, с които да изчисляват вероятността, с която жител от определен квартал или регион ще посети техния магазин.
Ето какъв е случаят: Лидл и Пени имат магазини сходни по площ в ж.к. „Владислав Варненчик“, бул. „Св. Елена“, Варна. В периода около празниците, жители от съседни квартали де факто подминаха магазина на Пени, като тяхната крайна цел беше Лидл. Картата показва разположението на двата магазина.
Защо гравитация? Всеки магазин има такава, при което се поражда основния въпрос, как тя да бъде управлявана по такъв начин, че клиентите живеещи в даден регион да бъдат реално привлечени от нея и да пазаруват в магазина. Червените овали показват вероятността, с която клиентите биха закупили своите продукти от Лидл или Пени. Дебелината на самата линия е показател за вероятността — колкото по-дебела е тази линия, толкова го-голяма е вероятността.
Логиката за интерпретация зависи от използвания модел. В конкретния случай, може да се тълкува по следния начин: Клиентите живеещи най-близко до съответния магазин, ще пазаруват с най-голяма вероятност в него. Ефектът се засилва, ако конкретният магазин предлага по-богат избор от стоки, разположени на по-голяма площ. Това и основната идея на модела на Хъф, който и до ден днешен е сред най-използваните за определяне на атрактивността на даден магазин. Подобни модели се прилагат с т.н. GIS — географска информационна система.
Моделът на Хъф (за любителите на формули подробното обяснение може да бъде открито в интернет)
Пени-Лидл или Лидл-Пени, кой кого привлича? Поради интензивността на промоциите, с които Лидл засипа потенциалните си клиенти, може да се заключи, че “гравитацията” на Пени клонеше към нула покрай празниците (Коледа, Нова година). Бях свидетел на това, как клиентите подминаха магазина, а паркингът му бе празен.
Ако някои вериги не използват подобни модели, горещо им го препоръчвам. С подобни похвати те могат да направят прогноза, какви ще бъдат потокът от клиенти и търсенето в реални парични единици към тях. Моделът би следвало да се прилага още преди дадения магазин да бъде построен, с което да се отговори на въпроса, дали тази инвестиция си струва или не. В противен случай може да ги очаква нулева “гравитация”. Това е въпрос на мениджмънт.
Аз също съм привлечена от едно невероятно същество, за което съм готова на всичко.Но това е друга тема на разговор.
@Марто: означава ли това, че колкото повече хора живеят в близост до магазина може да послужи като основен фактор? Примерно, ако има повече и по-големи блокове по-близо до магазин 1 отколкото до магазин 2, това означава, че в магазин 1 ще пазаруват повече ?! или … ?
@Тихо: Ти само го каза близостта или с други думи разстоянието до магазина — колкото по-малко е то, толкова по-голяма е вероятността. Ако пренебрегнем всички други фактори на ниво модел и се разглежда само разстоянието, твърдението ти би следвало да е правилно. Но има един параметър ламдба във формулата, който показчва чувстивителността на дадена клиент или група към разстоянието или определената категория продукти.
@Марто: къде мога да го намеря този модел обяснен — интернет или книга ?
@ Тихо: в интернет. Ако не попаднеш на подходяща информация, ще ти пратя линк.
@Марто: ще се радвам да пуснеш наистина един линк, защото инфото е доста разводнено и неясно на повечето места :*(
Мерси 🙂