Страна на произход и ефектът върху оценката на продукт

by gatekeeper on 31.12.2010

Повод за това мне­ние е нещо, кое­то забе­ля­зах в супер­мар­ке­ти “Билла”, а имен­но фъс­тъ­ци про­да­ва­ни под соб­с­тве­на­та мар­ка “Клевър”. Фъстъците са пред­ста­ве­ни като бъл­гар­с­ки със съот­вет­ния над­пис на опа­ков­ка­та, обозна­че­ни­е­то на цена­та вър­ху самия регал носе­ше също цве­то­ве­те на бъл­гар­с­кия три­баг­ре­ник. С мал­ки бук­ви на ети­ке­та на про­дук­та е напи­са­но: “Произход: Китай”.


Съмнявам се, че бъл­гар­с­ка ком­па­ния е наела работ­на ръка в Китай, за да пред­ста­вя фъс­тъ­ци­те дори и  като про­из­ве­де­ни за България.

Няма да комен­ти­рам, дали този слу­чай е опит за мани­пу­ла­ция на кли­ен­та, а с някол­ко думи ще опи­ша, как­во зна­че­ние има стра­на­та на про­из­ход за оцен­ка­та на даден про­дукт от потре­би­тел­к­са глед­на точка.
Даден про­дукт може да бъде раг­ле­дан като съв­куп­ност от инфор­ма­ци­он­ни еди­ни­ци — свойс­т­ве­ни за про­дук­та като дизайн, вкус и вън­ш­ни, нес­войс­т­ве­ни като гаран­ция, цена, мар­ка и т.н. Изброените инфор­ма­ци­он­ни еди­ни­ци имат вли­я­ние вър­ху въз­при­я­ти­е­то на кли­ен­та относ­но качес­т­во­то на про­ду­ка, свър­за­ния с про­дук­та риск, потре­би­тел­с­ко­то пове­де­ние на клиента.
Страната на про­из­ход или само про­из­хо­дът е свойс­т­ве­на харак­те­рис­ти­ка. Тя може да бъде пре­вър­на­та във вън­ш­на нес­войс­т­ве­на, кога­то се изпол­з­ва само име­то на даден реги­он, стра­на или кон­ти­нент без твър­де­но­то да отго­ва­ря на реал­ност­та. Редица изслед­ва­ния показ­ват, че про­из­хо­дът под фор­ма­та на “Made in.….” оказ­ва зна­чи­тел­но вли­я­ние вър­ху това, как кли­ен­тът оце­ня­ва качес­т­во­то на даден продукт.
В раз­ви­ти­те дър­жа­ви, кли­ен­ти­те оце­ня­ват про­дук­ти с наци­о­на­лен про­из­ход като по-качес­т­ве­ни от тези вне­се­ни от дру­ги стра­ни. Ефект вър­ху тази оцен­ка имат и това, докол­ко цен­нос­т­на­та сис­те­ма и кул­ту­ра­та на дър­жа­ва­та, от коя­то е вне­сен про­дук­та, е сход­на на тези, кои­то са в страната-потребител.
Препоръчително е за  про­из­во­ди­те­ли­те и супер­мар­ке­ти­те, изби­ра­щи България за обозна­че­ние на про­из­хо­да на даден про­дукт, да изпол­з­ват спе­ци­фич­ни асо­ци­а­ции и свойс­т­ва на кон­к­ре­тен про­дукт, кои­то будят пози­тив­на нагла­са. Пример за това е вино­то, кое­то се рек­ла­ми­ра с кон­к­ре­тен реги­он, сорт и уни­кал­ни качес­т­ва харак­тер­ни за опре­де­ле­ния реги­он от България. С дру­ги думи, изпол­з­ва­не­то само на три­баг­ре­ни­ка не е доста­тъч­но, това е сим­вол от все­об­х­ва­щащ харак­тер. От дру­га стра­на тряб­ва да се взе­ме под вни­ма­ние, че нагла­си­те към про­дук­ти­те от даде­на стра­на вари­рат спо­ред про­дук­то­ва­та група.

С някол­ко думи за Билла и фъстъците:

Ще цити­рам (Бенчева, Нели: ФИНАНСОВО ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ФЪСТЪЦИ В БЪЛГАРИЯ):

“Въпреки, че фъс­тъ­ци­те не са основ­на кул­ту­ра за България, те имат зна­чи­те­лен ико­но­ми­чес­ки и финан­сов потен­ци­ал, кой­то не е доста­тъч­но проучен”

Ето как­во откри­ва­ме в спи­са­ние Регал (18.05.2010):

Каква част от този пазар заемат бъл­гар­с­ки­те фъстъци?

- Няма точ­ни дан­ни, но те заемат не пове­че от 5% от пазара.

— Защо са тол­ко­ва сла­би про­даж­би­те им?

- Българските фъс­тъ­ци, как­то е извес­т­но, са по-скъ­пи от внос­ни­те (китайс­ки и др.), а в ситу­а­ция на кри­за все­ки пося­га към по-евти­но­то, въп­ре­ки че е със зани­же­но качес­т­во. По прин­цип 90% от ядки­те, кои­то се пред­ла­гат у нас, се вна­сят в суров вид от дру­ги дър­жа­ви, а някои от про­из­во­ди­те­ли­те са с недос­та­тъч­но доб­ри стан­дар­ти за кон­т­рол и качес­т­во. Оттам идва и нис­ка­та цена.”

Изводът е, че “Билла” не е избра­ла пра­вил­но цено­вия сег­мент (мар­ка “Клевър” — изгод­ни, евти­ни  потре­би­тел­с­ки реше­ния), в кой­то да рек­ла­ми­ра фъс­тъ­ци­те като бъл­гар­с­ки. Една по-висо­ка цена, дос­то­вер­но пред­ста­вя­не на про­из­хо­да и изпол­з­ва­не­то на спе­ци­фич­ни, свойс­т­ве­ни за про­дук­та качес­т­ва под дру­га мар­ка биха напра­ви­ли кон­к­рет­но пред­ло­же­ние мно­го по-атрактивно.

7 Responses to Страна на произход и ефектът върху оценката на продукт

  • eclip_tick@yahoo.com'
    Емилия Мурзова says:

    Хм… това ми напом­ня за един друг казус в нача­ло­то на 2010 с “От наше­то по-хуба­во няма” — рек­лам­ния сло­ган, доне­съл скром­на гло­ба на поръ­чи­те­ля и изпъл­ни­те­ля на кам­па­ни­я­та. Само че там ста­ва­ше въп­рос за заблуж­да­ва­ща рек­ла­ма, тъй като ана­ло­ги­я­та “наше­то = бъл­гар­с­ко­то” не се потвър­ж­да­ва от стра­на­та на про­из­ход на про­дук­та в опаковката.
    Ако пък се чув­с­т­ваш засег­нат от несъ­от­вет­с­тви­е­то меж­ду ети­ке­та на сто­ка­та в Билла и посо­че­но­то вър­ху опа­ков­ка­та, изпа­ра­ти жал­ба в пис­мен вид (може и през сай­та) до КЗП. Практиката показ­ва, че копие от сиг­на­ла, изпра­те­но до теле­ви­зи­он­на медия, дейс­т­ва като три­гер за слу­жи­те­ли­те на КЗП. Все пак има няка­къв ефект. 🙂

  • Блогодаря за комен­та­ра. Аз лич­но не се чув­с­т­вам засег­нат, по-ско­ро гле­дам да свър­жа чрез при­ме­ра тео­рия, прак­ти­ка и да дам насо­ки за хора със сход­ни инте­ре­си като мен:) Весело посре­ща­не на нова­та година.

  • Аз лич­но като упра­ви­тел в биз­не­са ни нико­га не кри­ем “Страна на про­из­ход — Производител”. Даже предуп­реж­да­ва­ме кли­ен­ти­те ни. За да си напра­вят най-точ­на пре­цен­ка. Всяко кри­е­не — ни е воде­ло само неприятности.

  • Правилен под­ход, що се касае до бран­динг може да се пра­ви бран­ди­ра­не с мар­ка, коя­то зву­чи чуж­дес­т­ран­но, напъл­но лега­лен похват.

    • eclip_tick@yahoo.com'
      Емилия Мурзова says:

      Ами не все­ки път се оказ­ва лега­лен… Нека си при­пом­ним как го отне­со­ха Итал Фууд Индъстри, защо­то Брускети Марети са пече­ни в Шумен. Е, има и дру­ги обсто­я­тел­с­т­ва, дове­ли до това реше­ние на КЗК… зато­ва по-вни­ма­тел­но с бран­ди­ра­не­то на бъл­гар­с­ки­те мар­ки с внос­ни имена.

      • @Емилия:
        “Комисията счи­та, че добро­съ­вес­т­но­то пове­де­ние е изис­к­ва­ло про­из­во­ди­те­лят ясно да посо­чи бъл­гар­с­кия про­из­ход на продукта. ”
        Легалено е изпол­з­ва­не­то на чуж­дес­т­ран­ни име­на, въп­ро­сът е, че Итал Фууд Индъстри са постъ­пи­ли некадърно.

        • eclip_tick@yahoo.com'
          Емилия says:

          Да, точ­но така. Аз точ­но това казах — по-вни­ма­тел­но с бран­ди­ра­не­то на бъл­гар­с­ки мар­ки с чуж­дес­т­ран­ни имена.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *