Съветски съюз: Имала ли е маркетинг структурата нещо общо с тази САЩ?
Базисната структура на маркетинговите операции в Съветския съюз е била в основата си аналогична на тази в САЩ. Докато руската организация на търговията е далеч по-опростена, стоката в двете държави се движи по сходен начин от производителя през търговеца на едро до клиента.
Разбира се, има и една съществена разлика в търговските системи. Ролята на правителството и държавните структури в САЩ е минимална, а в Съветския съюз държавното управление притежава и контролира всяко предприятие и звено по пътя на продуктите към крайния клиент.
Цел на статията е да постави на дискусионната маса притежаваната и контролираната от държавата търговска (маркетингова) структура на Съветския съюз.
Организацията на персонала и разпределението на отговорностите в маркетинговата, пазарна структура в Съветския съюз са били в голяма прилика с тези по останалия свят.
Търговска организационна структура: По отношение на търговията административните функции са били изпълнявани от управител, които е имал няколко асистента в зависимост от размера на дружеството. Те от своя страна са носили отговорност за дейността на ръководителите (tovarovedy) на отделните секции и универсални магазини. Американският аналог са закупчиците на отдели (department buyer). Мениджърският екип е бил съставен от планови и счетоводен отдел включващ главен счетоводител, статистици и планиращи кадри (плановици). Последните два типа експерти са липсвали в типичната, търговска организация през 50-те години на миналия век в САЩ. Втората най-голяма група е била тази на оперативния персонал. Тя е включвала касиери, администратори и други, които са били в йерархия според натрупания опит и знания. Допълнителни видове персонал са били позициите за опаковчици, чиновници, служители на склад. В трета работническа класификация (група) са попадали помощният персонал като електротехници, механици, охрана, портиери и други.
Броят на търговския персонал работещ в магазина е зависил от неговия размер, броя на работните смени и работното време. Обикновено всеки служител е бил причисляван към определен шалтер (rabochii mest), като в последствие се е наложила практиката група от търговски консултанти да бъдат назначавани като отговорни за определен отдел от магазина.
Градска търговска структура: Следващото ниво в йерархията е зависило от мястото и размера на магазина. Традиционният, правителствен магазин е под директния контрол на местната, търговска организация (torg). През 1957 год. е имало 971 търговски организации. Торгът е бил отговорен за администрацията и организацията на дейността на всички магазини под неговата юрисдикция. Всеки по-голям град е имал своя търговска организация като нейният размер е зависил от населението на града и региона, в който е разположен. Типичната търговска организация е била управлявана от малък екип оглавен от директор и адвокати. Организацията се е състояла от отдели ръководени от закупчици (tovarovedy). Ако организацията (торгът) е бил достатъчно голяма, тя е притежавала отдел за икономическо планиране (за сформиране на търговски планове). В него са работели плановици и статистици.
Министерство на търговията: То е носило административна и операционна отговорност за всички звена в структурата му. Администраторите са отговаряли за различните видове магазини в Съюза. Например, администрацията за хранителни продукти е упражнявала контрол върху всички хранителните магазини в републиката. Паралелно са съществували администрации, които са имали опека над пекарните, ресторантите или производствените стоки. Те са извършвали и различни услуги в подкрепа на подчинените им звена. Една от тях е бил torgreklama, отдел за организацията и извършването на рекламни дейности. Там специалисти са работели върху пазарни изследвания. Подобни анализи са били извършени през 1960, когато проучвания са показали, че трябва да се извърши съкращение на плановото производство на колела. Резултатът е бил 500 000 колела по-малко от планираното.
Администрация и организация на работния поток в търговията на USSR.
Авторът на статията (Goldmann 1961: The marketing sctructure in the Soviet Union, In: Journal of Marketing) заключава, че не би следвало в Съветския съюз да се очаква маркетингова (търговска) структура коренно по различна от традиционно разпространената в западните страни. Основният модел се препокрива като нито една от основните търговски функции не е била елиминирана в Съвтеския съюз.