Marketing-College

Съветски съюз: Имала ли е маркетинг структурата нещо общо с тази САЩ?

Базисната струк­ту­ра на мар­ке­тин­го­ви­те опе­ра­ции в Съветския съюз е била в осно­ва­та си ана­ло­гич­на на тази в САЩ.  Докато рус­ка­та орга­ни­за­ция на тър­го­ви­я­та е далеч по-опрос­те­на, сто­ка­та в две­те дър­жа­ви се дви­жи по схо­ден начин от про­из­во­ди­те­ля през тър­го­ве­ца на едро до кли­ен­та.

Разбира се, има и една същес­т­ве­на раз­ли­ка в тър­гов­с­ки­те сис­те­ми. Ролята на пра­ви­тел­с­т­во­то и дър­жав­ни­те струк­ту­ри в САЩ е мини­мал­на, а в Съветския съюз дър­жав­но­то управ­ле­ние при­те­жа­ва и кон­т­ро­ли­ра вся­ко пред­при­я­тие и зве­но по пътя на про­дук­ти­те към край­ния кли­ент.

Цел на ста­ти­я­та е да поста­ви на дис­ку­си­он­на­та маса при­те­жа­ва­на­та и кон­т­ро­ли­ра­на­та от дър­жа­ва­та тър­гов­с­ка (мар­ке­тин­го­ва) струк­ту­ра на Съветския съюз.

Организацията на пер­со­на­ла и раз­пре­де­ле­ни­е­то на отго­вор­нос­ти­те в мар­ке­тин­го­ва­та, пазар­на струк­ту­ра в Съветския съюз са били в голя­ма при­ли­ка с тези  по оста­на­лия свят.

Търговска орга­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра: По отно­ше­ние на тър­го­ви­я­та адми­нис­т­ра­тив­ни­те фун­к­ции са били изпъл­ня­ва­ни от упра­ви­тел, кои­то е имал някол­ко асис­тен­та в зави­си­мост от раз­ме­ра на дру­жес­т­во­то. Те от своя стра­на са носи­ли отго­вор­ност за дей­ност­та на ръко­во­ди­те­ли­те (tovarovedy) на отдел­ни­те сек­ции и уни­вер­сал­ни мага­зи­ни. Американският ана­лог са  закуп­чи­ци­те на отде­ли (department buyer). Мениджърският екип е бил със­та­вен от пла­но­ви и сче­то­во­ден отдел включ­ващ гла­вен сче­то­во­ди­тел, ста­тис­ти­ци и пла­ни­ра­щи кад­ри (пла­но­ви­ци). Последните два типа екс­пер­ти са лип­с­ва­ли в типич­на­та, тър­гов­с­ка орга­ни­за­ция през 50-те годи­ни на мина­лия век в САЩ. Втората най-голя­ма гру­па е била тази на опе­ра­тив­ния пер­со­нал. Тя е включ­ва­ла каси­е­ри, адми­нис­т­ра­то­ри и дру­ги, кои­то са били в йерар­хия спо­ред натру­па­ния опит и зна­ния. Допълнителни видо­ве пер­со­нал са били пози­ци­и­те за опа­ков­чи­ци, чинов­ни­ци, слу­жи­те­ли на склад. В тре­та работ­ни­чес­ка кла­си­фи­ка­ция (гру­па) са попа­да­ли помощ­ни­ят пер­со­нал като елек­т­ро­тех­ни­ци, меха­ни­ци, охра­на, пор­ти­е­ри и дру­ги.

Броят на тър­гов­с­кия пер­со­нал рабо­тещ в мага­зи­на е зави­сил от него­вия раз­мер, броя на работ­ни­те сме­ни и работ­но­то вре­ме. Обикновено все­ки слу­жи­тел е бил при­чис­ля­ван към опре­де­лен шал­тер (rabochii mest), като в послед­с­твие се е нало­жи­ла прак­ти­ка­та гру­па от тър­гов­с­ки кон­сул­тан­ти да бъдат назна­ча­ва­ни като отго­вор­ни за опре­де­лен отдел от мага­зи­на.

Градска тър­гов­с­ка струк­ту­ра: Следващото ниво в йерар­хи­я­та е зави­си­ло от мяс­то­то и раз­ме­ра на мага­зи­на. Традиционният, пра­ви­тел­с­т­вен мага­зин е под дирек­т­ния кон­т­рол на мес­т­на­та, тър­гов­с­ка орга­ни­за­ция (torg). През 1957 год. е има­ло 971 тър­гов­с­ки орга­ни­за­ции.  Торгът е бил отго­во­рен за адми­нис­т­ра­ци­я­та и орга­ни­за­ци­я­та на дей­ност­та на всич­ки мага­зи­ни под него­ва­та юрис­дик­ция.  Всеки по-голям град е имал своя тър­гов­с­ка орга­ни­за­ция като ней­ни­ят раз­мер е зави­сил от насе­ле­ни­е­то на гра­да и реги­о­на, в кой­то е раз­по­ло­жен. Типичната тър­гов­с­ка орга­ни­за­ция е била управ­ля­ва­на от малък екип огла­вен от дирек­тор и адво­ка­ти. Организацията се е със­то­я­ла от отде­ли ръко­во­де­ни от закуп­чи­ци (tovarovedy). Ако орга­ни­за­ци­я­та (тор­гът) е бил доста­тъч­но голя­ма, тя е при­те­жа­ва­ла отдел за ико­но­ми­чес­ко пла­ни­ра­не (за сфор­ми­ра­не на тър­гов­с­ки пла­но­ве). В него са рабо­те­ли пла­но­ви­ци и ста­тис­ти­ци.

Министерство на тър­го­ви­я­та: То е носи­ло адми­нис­т­ра­тив­на и опе­ра­ци­он­на отго­вор­ност за всич­ки зве­на в струк­ту­ра­та му. Администраторите са отго­ва­ря­ли за раз­лич­ни­те видо­ве мага­зи­ни в Съюза. Например, адми­нис­т­ра­ци­я­та за хра­ни­тел­ни про­дук­ти е упраж­ня­ва­ла кон­т­рол вър­ху всич­ки хра­ни­тел­ни­те мага­зи­ни в репуб­ли­ка­та. Паралелно са същес­т­ву­ва­ли адми­нис­т­ра­ции, кои­то са има­ли опе­ка над пекар­ни­те, рес­то­ран­ти­те или про­из­вод­с­тве­ни­те сто­ки. Те са извър­ш­ва­ли и раз­лич­ни услу­ги в под­кре­па на под­чи­не­ни­те им зве­на.  Една от тях е бил torgreklama, отдел за орга­ни­за­ци­я­та и извър­ш­ва­не­то на рек­лам­ни дей­нос­ти. Там спе­ци­а­лис­ти са рабо­те­ли вър­ху пазар­ни изслед­ва­ния.  Подобни ана­ли­зи са били извър­ше­ни през 1960, кога­то про­уч­ва­ния са пока­за­ли, че тряб­ва да се извър­ши сък­ра­ще­ние на пла­но­во­то про­из­вод­с­тво на коле­ла. Резултатът е бил 500 000 коле­ла по-мал­ко от пла­ни­ра­но­то.

Администрация и орга­ни­за­ция на работ­ния поток в тър­го­ви­я­та на USSR.

Авторът на ста­ти­я­та (Goldmann 1961: The marketing sctructure in the Soviet Union, In: Journal of  Marketing) заклю­ча­ва, че не би след­ва­ло в Съветския съюз  да се очак­ва мар­ке­тин­го­ва (тър­гов­с­ка) струк­ту­ра корен­но по раз­лич­на от  тра­ди­ци­он­но раз­прос­т­ра­не­на­та в запад­ни­те стра­ни. Основният модел се пре­пок­ри­ва като нито една от основ­ни­те тър­гов­с­ки фун­к­ции не е била ели­ми­ни­ра­на в Съвтеския съюз.