Удовлетвореност=лоялност?
В днешни времена броят на клиентите, които отстъпват от своята лоялност и избират конкурентен продукт, е голям. В Америка корпорациите губят до 50 процента от своите клиенти в рамките на 5 години. Това води до влошаванe на корпоративните резултати с 25–50 процента. В същото време специалистите твърдят, че една от основните задачи на дадена организация, е да задържи лоялните си клиенти, тъй като разходите за обслужване на даден клиент спадат драстично с хода на времето. От друга страна лоялният клиент увеличава потреблението си и прави реклама от уста на уста.
Какво показват разултатите?
Изследванията които анализират връзката между повторно (редовнo) потребление и удовлетвореност дават двусмислени резултати. Една част от публикациите твърдят, че връзката е значима, други показват, че удовлетвореността не обяснява, защо един клиент е лоялен и пазарува отново.
Ето и няколко интерестни факта за връзката между състоянието на споделеност, интерес (involvement) и лоялност:
- състоянието на интерес има индиректна връзка с лоялността, свързащо звено е инвестицията във време и инвестицията в развитието на самото отношение.
- връзката между състоянието на интерес и лоялността е в пряка зависимост от високите нива на удовлетвореност.
Каквито и да са научните резултати, лоялност от страна на клиентите остава недостижим мираж пред много компании. Това би следвало да накара фирмите, които инвестират годишно милиони в развитието на програми за лоялност, да обмислят отново, дали правят, това което трябв да правят: да задърат своите клиенти и максимизират стойността на отшението си с тях (но не само във финансов план).
Это прям в точку!!! Другими словами и не скажешь! 🙂